Днес се почита Свети Тома Аквински
Свети Тома Аквински е италиански теолог и схоластически философ. Неговите хрумвания лежат в основата на късните метафизичен възгледи на католическата църква, наричани Tомизъм. През 1879 г. Томизмът е провъзгласен публично от папа Лъв XIII за основоположно обучение във всички католически образователни заведения. Тома от Аквино се счита от Католиците за един от най-великите теолози в историята и за един от тридесет и тримата отци на Църквата.
Тома Аквински е учтив в абатството на монасите бенедиктинци в Монте Касино, Италия. Замонашава се там през 1248 г. Следва в Париж с огромен триумф, за което е наречен Doctor universalis и Doctor angelicus. От 1248 до 1252 г. е студент на Свети Алберт Велики в Кьолн. Следва още веднъж в Париж от 1256 до 1259 и преподава по-късно в Италия (Рим, Витербо и Орвието).
От 1269 г. е теоретичен префект на Доминиканския медал в Неапол, където основава школа. Умира на път за Втория Лионски събор във Фосанова. Жизненият му път е път на академик, а не на църковен жрец, политик или придворен, макар че е прекарал дълго време в папския двор. Неговите творби, впечатляващи даже единствено със своето количество, обгръщат съвсем цялото поле на тогавашната просвета, въпреки монахът да е разбирал теологията като център на всички свои старания. Широтата на ползите му, яснотата на причините, архитектоничното въображение за намиране на систематични връзки са били впечатляващи още за неговите съвременници.
archive
След гибелта на Тома неговият медал афишира творбите му за годни като престиж за доминиканците. Папа Йоан XXII го канонизира през 1323 г., не без предпочитание да нервира по този метод францисканците, конкурентния медал на доминиканците.
Тома Аквински е учтив в абатството на монасите бенедиктинци в Монте Касино, Италия. Замонашава се там през 1248 г. Следва в Париж с огромен триумф, за което е наречен Doctor universalis и Doctor angelicus. От 1248 до 1252 г. е студент на Свети Алберт Велики в Кьолн. Следва още веднъж в Париж от 1256 до 1259 и преподава по-късно в Италия (Рим, Витербо и Орвието).
От 1269 г. е теоретичен префект на Доминиканския медал в Неапол, където основава школа. Умира на път за Втория Лионски събор във Фосанова. Жизненият му път е път на академик, а не на църковен жрец, политик или придворен, макар че е прекарал дълго време в папския двор. Неговите творби, впечатляващи даже единствено със своето количество, обгръщат съвсем цялото поле на тогавашната просвета, въпреки монахът да е разбирал теологията като център на всички свои старания. Широтата на ползите му, яснотата на причините, архитектоничното въображение за намиране на систематични връзки са били впечатляващи още за неговите съвременници.
archive След гибелта на Тома неговият медал афишира творбите му за годни като престиж за доминиканците. Папа Йоан XXII го канонизира през 1323 г., не без предпочитание да нервира по този метод францисканците, конкурентния медал на доминиканците.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ